Изминаха пет години, откакто гражданите на Обединеното кралство гласуваха да излязат от Европейския съюз и почти 200 дни, откакто най-сетне го сториха. Решението изглежда работи в полза на Великобритания - поне на повърхността, пише Матю Уинклър, главен редактор на Bloomberg News.
Икономиката ще нарасне с 6,4% през 2021 г., вторият ръст сред групата на осемте развити страни, последван от повишение с 5,4% през 2022 г., най-доброто в Г-8, според средната оценка на 60 икономисти, анкетирани от Bloomberg. IShares Core FTSE 100 UCITS ETF, най-големият борсов фонд, инвестиращ в Обединеното кралство, показва рекорден апетит за британски акции, като паричните потоци нарастват със 126% от 2016 г. до исторически връх, показват данни на Bloomberg.
„Тази държава ще процъфтява мощно“, заяви премиерът Борис Джонсън след сделката през декември за напускане на ЕС.
Привидната далновидност на Джонсън и целият този кеш, който се влива в британските ETF-и, са компрометирани от влошаване на производителността, ерозия в глобалната търговия на страната и никакви признаци, че паундът ще се възстанови след най-лошото представяне сред 10 основни валути от референдума на 23 юни 2016 г. насам. Каквито и сили да събере Великобритания до края на следващата година, те ще бъдат мимолетни, тъй като икономиката вече е сянка на някогашното си могъщество преди решението за Brexit.
През първия час след затварянето на избирателните секции в този предпоследен четвъртък на юни 2016 г. паундът поскъпна от 1,48 на 1,50 долара заради спекулации, че британците ще приемат консенсусното мнение на свои и чужди министър-председатели, президенти, финансови министри, бизнес лидери и икономисти, и ще гласуват да останат в ЕС. Пазарът очакваше Обединеното кралство да подкрепи оставането, тъй като се смяташе, че това е най-добрият резултат за страната. След като гласовете за напускане се оказаха повече, лирата потъна с рекордните 8,1% до тогава 31-годишно дъно от 1,3229 долара.
Обезценяването на британския паунд с още 6,3% спрямо долара оттогава го направи болния човек сред основните валути. Дания, която за разлика от Великобритания никога не се е колебаела относно ангажимента си към ЕС, продължава да се възползва от членството: местната крона оглавява валутния пазар с 4,9% ръст от юни 2016 г. Това е малко по-добро от еврото, споделено от 19 страни, което е поскъпнало с 4,8% спрямо долара. Ръстът на лирата с 23% от пандемичното дъно от 1,1412 долара през март 2020 г. не може да компенсира относителната й слабост.
За островна държава, исторически потопена в световната търговия, Великобритания видя как бизнесът с най-големия й търговски партньор се съкращава драстично. Търговията с ЕС се срина с 21% от 2018 г. до 38,7 млрд. долара, най-ниската стойност от 11 години. За разлика от Обединеното кралство, силно проевропейските Ирландия и Дания увеличиха търговията си с ЕС съответно с 24% и 5%. Международната търговия на Великобритания е спаднала с 14% от 2018 г. насам, докато общата световна търговия за периода е намаляла само с 8%, сочат данните, събрани от Bloomberg.
През голяма част от 21-ви век Обединеното кралство - подкрепяно от доминацията на Лондон в международните финансови услуги - беше лидер сред Г-8 по отношение на икономическия растеж, като беше номер 1 през 2014 г. и номер 2 през 2015 г. и 2016 г. Референдумът превърна Великобритания в посредствен играч, като по ръст на БВП тя се плъзна до номер 6 през 2017 и 2018 г., номер 5 през 2019 г. и най-вероятно последна от Г-8 през 2020 г. Дори ако прогнозите са верни и Великобритания се възстанови до номер 2 през 2021 г. и номер 1 през 2022 г., тя ще се върне до костенурския темп от 1,8% през 2023 г., не много по-добре от 1,2% за Япония, според икономисти, анкетирани от Bloomberg.
04:51 | 14.09.22 г.